петък, 20 февруари 2009 г.

Парламент и партии

Както почти всички знаем всяка парламентарно предстажена партия е автоматично спонспорирана от държавата т.е. от нас данъкоплатеца.Всяка субсидия се пресмята на всеки един депутат от дадена партия.Всеки месец един "народен представите" носи на своята партия по 15000 лева и това прави по 240 човека ...което прави по 3,6 милиона лева на месец-плащаме ние данъкоплатците на партиите.

четвъртък, 19 февруари 2009 г.

Паметник на българо-съветската дружба

град Варна

кв.Аспарухово

Паметникът на българо-съветската дружба се намира в квартал Аспарухово във Варна, в лявата част- преди разклона за Галата. Построяването на паметника е пряко свързан с изградения на брега на езерото "Сух док" и жилищен комплекс "Дружба". Докът носел кодовото име "Обект 586", строежът му започнал в края на 1952 година. Предназначението му било свързано с извършване на докови и аварийни ремонти на съветски артилерийски крайцери в случай на нова война. Строителството на жилищния комплекс "Дружба" бил започнат през 1953 г., поради нуждата на жилищни блокове за работниците на "Сухия док". Комплексът бил открит на 4 септември 1954 г, 17 месеца след първата копка. Месец по-късно, начело със скулптура Христо Боев започнало изграждането на паметника в чест на новия жилищен квартал, когато в българо-съветска дружба работниците построили зданията. За паметника работели каменоделците Шербетов и Николов, а също и Агоп Берберян - същият, който 20 години по-рано помогнал за облицоването на колонадата на главния вход на Морската градина. Най-отгоре на паметника било поставено каменно цвете, на което поставили бронзова петолъчка.
На 6 ноември 1954 г, само 16 дена по късно от началалото на изграждането на паметника, издигащ се над 8 метра той бил тържествено открит.
На монуменента върху мраморни плочки е изписано :
западната част: Жилищният комплекс "Дружба" е построен с неоценимата помощ на великия Съветски съюз. Той е свидна рожба на българо-съветската дружба 2.IV.1953 г- 2.IX.1954 г."
На източната: За българския народ дружбата със съветския съюз е тъй жизнено необходима, както слънцето и въздухът за всяко живо същество

Премиерски заплати

Станишев най-бедният премиер в Европа

Ангела Меркел - рекордьор по заплата сред държавниците на Стария континент



Сергей Станишев

Преди няколко седмици президентът Георги Първанов призова премиера Сергей Станишев, министрите и лидерите на политическите партии публично да обявят своите доходи и имуществото си. Държавният глава пръв даде пример в това отношение, последва го Станишев. Въпросът колко печелят държавниците обаче явно вълнува не само българското общество. Френският седмичник "Експрес" публикува тази седмица свое разследване за доходите и стандарта на живот на държавните и правителствените ръководители в световен мащаб. Изданието подчертава, че колкото по-развита е една демокрация, толкова по-достъпна е информацията за доходите на правителствените и държавните ръководители.
Най-добре платеният правителствен ръководител в рамките на Европейския съюз е германският канцлер Ангела Меркел, която получава заплата в размер на 21 262 евро. В дъното на класацията от колегите й от ЕС е премиерът на Словакия Микулаш Дзуринда с 2684 евро месечно възнаграждение. Министър-председателят на България, която се надява да стане член на ЕС следващата година, получава скромната заплата от 925 евро. За сравнение румънският му колега Калин Попеску Търичану взима почти двойно колкото него - 1745 евро.
След Ангела Меркел логично по размер на заплатите се нареждат премиерите на Ирландия, Франция, Люксембург и Австрия. Не е изненада, посочва "Експрес", че в дъното на класацията са правителствените ръководители на Словакия, Малта, Полша и балтийските страни. Президентът на Латвия Вайра Вике-Фрайберга дори намира повод за шега в този факт: "Ако трябваше да разчитам единствено на президентската си заплата (3405 евро), бих носила винаги една
и съща рокля." Нейният литовски колега Валдас Адамкус дарява цялата си заплата (6333 евро) за благотворителност. Той покрива нуждите си с $60 000 годишна пенсия, която получава от САЩ, където е живял в изгнание и заемал високопоставена длъжност. Унгарският премиер Ференц Дюрчани, който има солидно състояние, също дарява цялата си заплата.
Френският президент Жак Ширак получава 6075 евро, но това не са всичките доходи на държавния глава. Той получава пенсии за предходните висши постове, които е заемал, и така доходите му на месец са около 18 892 евро. Премиерът Доминик дьо Вилпен получава 20 206 евро заплата.
Стандартът на живот на европейските лидери също е доста различен. Има държави, в които премиерите нямат на свое разположение официална резиденция, какъвто е случаят с Люксембург и Ирландия. Финландският премиер трябва да плаща наем, ако иска да ползва резиденцията. Обратно - годишните разходи на италианското президентство редовно са обект на критики, тъй като възлизат на около 217 млн. евро. Това е около 48 пъти повече от бюджета, с който работи гръцкото президентство. В своята декларация за 2002 г. в графата "автомобили" Жак Ширак пък е посочил, че притежава само едно "Пежо 205" от 1984 г. За сметка на това в автомобилния парк на Елисейския дворец има около 50 коли. Коронованите особи на Европа също се радват на нелоши годишни издръжки. Шведската корона получава около 5,2 млн. евро, а датската кралица Маргрете - 8,3 млн. Белгийският монарх Албърт II се ползва с около 6 млн. евро, а холандската кралица Беатрикс - с 3,88 млн. Британската кралица Елизабет Втора получава годишна издръжка от 15,526 млн. евро.
В ЕС има относителна прозрачност по отношение на доходите на държавниците, отбелязва "Експрес". В някои случаи обаче в Северна Европа има повече прозрачност в сравнение с Южна Европа. В скандинавските страни например заплатите на премиерите могат да бъдат видени на интернет сайтовете на правителствата, докато в Италия тази информация е доста по-трудно достъпна.
И ако в Европа е сравнително лесно да узнаеш заплатите на държавниците, положението на някои други континенти не е толкова розово. Ако трябва да се вярва на думите на кубинския президент Фидел Кастро, то той получава едва 32 евро на месец и няма лични спестявания. Неотдавна обаче сп. "Форбс" обяви, че кубинският лидер има състояние от $900 млн., което предизвика гневната му реакция. В някои други латиноамерикански страни обаче през последните години има известен напредък. Новият боливийски президент Ево Моралес например от март тази година се задоволява само с 667 евро месечна заплата. В Бразилия много държавни служители печелят повече от президента Силва да Лула, който получава около 2900 евро. Той обаче разполага с "корпоративна" кредитна карта,
с която да покрива разходите си при нужда.
В САЩ всеки американец може да види данъчната декларация на президента, чиято заплата е публично известна. Знае се, че за 2004 г. например US президентът Джордж Буш е декларирал 524 141 евро и че е платил 161 504 евро данъци. Той притежава и ранчо от 640 хектара, оценявано на около $5 млн., и съкровищни бонове за около 3,11 млн. евро и т. н. Заплатата на президента се е удвоила в сравнение с 2001 г., но въпреки това остава по-ниска в сравнение със сумите, които печелят шефовете на големи компании.
Руският президент Владимир Путин през 2004 г. почти удвоява своята заплата и от 70 000 рубли тя става 146 853, т. е. близо 4250 евро на месец. Властите обаче не уточняват какъв е размерът на представителните разходи на президента.
Известно е, че държавата поема разходите, свързани не само с работата на държавния глава, но и с неговия ежедневен живот, издръжката на семейството му, почивките му. Две цифри обаче са показателни за размерите, с които работи Кремъл: през 2006 г. предвидените разходи за президентската администрация са на стойност 160,5 млн. евро, а тези на правителството - 23,4 млн. евро.

Храмовете на еротиката из Европа

Храмовете на еротиката

Най-евтино се влиза в сексмузея в Амстердам, най-големият е в Берлин

Всеки уважаващ себе си туристически център в Европа, от Барселона до Копенхаген се стреми да издига собствен музей на еротиката като още една атрактивна примамка за туристите. И колкото по-възбуждащи и даже шокиращи са експонатите в него - толкова по-интересен става и самият град. Ето какви културно-еротични преживявания очакват нашите туристи, ако са решили да се хвърлят във вълнуващите обятия на Европа.

От антични еротични скулптури и съвременни сексуални играчки се увличат дори и най-целомъдрените държави като Германия и Прибалтийските републики. Но най-голямо е безгрижието на еротиката в Амстердам, твърдят запознати.
Един от най-големите в света храмове на еротиката - този в Берлин, който годишно посещават над четвърт милион туристи, носи името на Беата Узе. Тази крехка жена, летец-изпитател през Втората световна война, създава след края на войната първата в Германия компания за търговия с еротични стоки, която впоследствие се разширява до огромен концерн. Това предприятие и до ден днешен е лидер на немския пазар в тази сфера, а името на Беата се превръща в легенда. Музеят, кръстен на нея, днес е една от най-посещаваните забележителности на столицата на Германия. В четириетажното здание се съхранява
колекция от 5000 експоната
включително множество еротични миниатюри от Азия и Индия, експонати от африканската култура и остров Бали. Цикълът произведения на китайски майстори "Брачни приказки" свидетелства за изтънченото отношение на източната култура към тази тема. А точно до тях като контрапункт, демонстриращ континенталните различия, е разположена експозицията на европейските образци. Помислено е и за собствената търговска марка - част от четвъртия етаж заема експозиция, посветена на Беата Узе и нейната история, а първият етаж е превърнат в сексшоп. Музеят работи от 9 сутринта до полунощ и всеки може да се полюбува на експонатите срещу 6 евро.
В столицата на Холандия, където еротиката във всичките й варианти е предостатъчно, музеят на секса се ползва с огромна популярност. На всичкото отгоре и
входът тук е най-евтин
от подобните музеи в Европа, и възрастовата граница за посетителите - най-ниска. Всеки, достигнал 16 години, може да се поучи от експозициите (в другите музеи границата е 18 години), а цената е само 3 евро. Музеят е открит още през 1985 г. и всяка година се посещава от половин милион туристи. В него могат да се видят събрани работи на Питър Фенди - известен австрийски майстор на еротични сцени и фаворит на Хабсбургите, изобразявал сексуалните фантазии на висшето общество при династията. Много любопитни са и колекциите на пощенски картички, карти за игра и събрани филми от холандската еротика, която открай време е известна в Европа. Но най-уникалният музей е може би този
в Прага - на сексиграчките
В триетажната сграда са изложени над 200 приспособления, свързани със секса - от старинните корсети, през поясите за вярност от викторианската епоха до много съвременни "специални устройства". Първоначално колекцията е събирана от Ориан Бицуоки, собственик на Музея на необикновените вещи в Сан Марино, в чиито ръце попадали между другите неща и много такива с еротичен подтекст.
Погледът на открития през 1997 г. Музей на еротиката в Париж е обърнат най-вече към съвременното изкуство. В четири от седемте зали на музея експозицията се сменя на всеки два месеца в зависимост от световните тенденции. Например по времето на футболния шампионат през 1998 г. музеят организира парад на голи модели с футболни топки - зрелище, доста забавно и не по-малко еротично. Останалите зали са посветени на класиката - японско еротично изкуство и изображения на сексуални сцени от Африка и Индия. Musee de l'erotisme работи от 10 сутринта до 2 през нощта, а цената на билета е 8 евро.
Музеите на еротиката в Копенхаген и Барселона освен обичайните експозиции имат и свои
оригинални трикове за привличане на посетители
В столицата на Дания например това са изображения, посветени на сексуалния живот на някои известни хора - като авторът на приказки Ханс Кристиян Андерсен и бащата на психоанализата Зигмунд Фройд.
Барселона пък удивлява хората с изтънчен сексуален вкус с експозиция на сцени от знаменитата Камасутра и еротични творби на утвърдени художници като Пикасо и Хуан Миро.