четвъртък, 12 август 2010 г.

"Маг Адвъртайзинг" ще рекламира българския продукт в Русия, "Медиа Консулта" и "Крес" - в Германия

Рекламните агенции "Маг Адвъртайзинг" на Красен Кралев и "Крес" на Красимир Гергов са спечелили проект за реклама на България като туристическа дестинация в Русия и Германия, пише "Медиапул" като се позовава на регистъра на Агенцията за обществени поръчки.

За британския пазар не е избрана рекламна агенция, защото нито една от офертите на е отговаряла на изискванията на Министерството на икономиката, което е възложителят.

Рекламата на българския туризъм на най-важните за него пазари ще се финансира с 6.47 млн. лв. от европейската оперативна програма "Регионално развитие".

"Маг Адвертайзинг" ще получи 1.5 млн. лв., с които през следващите 14 месеца ще направи рекламна кампания в Русия. На германския пазар ще рекламира обединението между германската "Медиа Консулта" и "Крес" на Красимир Гергов. Финансирането е 2.9 млн. лв.

Според поръчката кампаниите ще включват пресконференции, семинари, церемонии, публикации в специализирани медии, поставяне на билбордове, разработка на слоган и визии за увеличаване на конкурентоспособността и потреблението на туристическите услуги в България.

Оферти бяха подали осем кандидати - руската рекламна агенция "Сорек Медиа" и нестопанското сдружение от Москва "Междурегионална фондация за устойчиво развитие на туризма", както и германските агенции "Крос Уърлд" и "Бест Вербеагентур". За участие в търга освен победителите кандидатстваха и българските "Триас холдинг" и консорциум между "Нойзи дизайн и реклама" и рекламна група "Таргет медия". Очакваше се кампаниите да започнат още през април.

Държавата дава 900 хил.лв. за разкопки и консервация


Министерството на финансите отпусна близо 900 хил. лв. за археологически разкопки. От тях около 75 хил. лв. ще са за консервация.

Националните историко-археологически резервати "Велики Преслав" и "Плиска" ще получат по 200 хил. лв., а резерватът "Трапезица" - 100 хил. лв.

Освен финансирането с над 1 млн. лв от Норвегия, нашумелите в последно време с мощите на Йоан Кръстител разкопки на остров Св. Иван ще бъдат подпомогнати с 30 хил. лв.

В списъка за допълнително финансиран, са тракийски светилища "Белинташ" и "Кози грамади", прабългарски "Некропол" при с. Топола, Добричко, крепост "Родостица" край Ивайловград, манастир "Света Богородица Пантанаса" в Мелник, княжески манастир "Св. Княз Борис" в местността Карач теке, Варненско, праисторически некропол "Дъбене" и праисторическите солници в Провадия.

Около 40 хил. лв. ще бъдат отпуснати за реставрация на княжески манастир "Св. Княз Борис" в местността Карач теке край Варна.

сряда, 4 август 2010 г.

“Еврохолд“ предлага 35 милиона лева за половината от Спортна зала

„Еврохолд“ предлага да купи 50% от акциите на Двореца на културата и спорта срещу сумата от 35 милиона лева.

Към момента Дворецът е търговско дружество, 100% собственост на община Варна. Офертата на „Еврохолд“ обаче не предвижда да бъдат изсипани 35 милиона накуп, а в продължение на 35 години. Тоест, по 1 милион лева на година. Освен това стана ясно, че въпросната сума основно отива и ще отива за издръжката на баскетболния отбор „Евроинс Черно море“. Някаква част от парите ще остане и за ремонти на Двореца. Всъщност „Евроинс“ е част от „Еврохолд“, управлявани от бизнесмена Асен Христов.

Предложението за изкупуването на 50% от Спортна зала беше внесено на заседанието на комисията по общинска собственост. Тя обаче го разгледа само опознавателно и препоръча на „Еврохолд“ да си актуализира офертата. „Така представена аз не можах да разбера нищо“, коментира председателят на комисията Орлин Симеонов от ГЕРБ.

Припомняме, че предложението на „Еврохолд“ не е ново, а е правено и преди. Тогава кметът Кирил Йорданов и бившият шеф на местния парламент Борислав Гуцанов парираха мераците и заявиха, че Дворецът на културата и спорта трябва на 100% да си остане общинска собственост.

Увеличението на интереса от Русия към България е с 30%

Увеличението на почиващите в България гости от Русия е с около 30%, съобщават руски туроператори пред местния информационен портал за пътувания и туризъм "Турпром".

Продажбите са за след 30 дни като отсега се запълват последните оферти за края на август.

Успешният сезон се дължи на гъвкавостта на местните хотелиери, които се въздържаха от традиционното увеличение на цените, отбелязва руската медия. Като проблем на пазара тя отбелязва поведението на авиопревозвачите, назначени от Росавиация, които и досега поддържат напрежението.

През тази година България отбелязва уверен ръст от около 20 - 25% като той се забелязваше дори в периода на ранните продажби, които надминаха миналогодишния резултат с около 15 на сто, казва генералният директор на "Солвекс травел" Ирина Петрова пред електронното издание. Тя отбелязва също, че българските й колеги са удължили срока за ранните записвания до 1 юли, и в резултат е нараснал интересът към почивки в малките градчета на южното Черноморие. Над 50% от резервациите са за хотели на първа линия, към програми all inclusive и дългосрочен наем на луксозни апартаменти, казва Петрова.

В публикацията се отбелязва и положителното решение на проблема с визите за руските туристи, които вече може да се вадят направо в консулството, а не във визовия център. Безусловно това също повлия ръста на туристопотока, казва зам.-шефът на "Балкан експресс" Алексей Маркелов.

Според представители на "Делта интерконтинентал груп" ръстът на туристите на българския пазар е с 30 на сто и практически целият август вече е продаден. Димитър Ковачев от компанията обаче отбелязва неуредиците, които внасят назначените от държавата авиопревозвачи, и допълва, че това в крайна сметка ще се отрази на резултатите за сезона. Туроператорът напомня "скандалната ситуация с организацията на полетите от Новосибирск до Варна", когато руският превозвач "S7" не допуснал България ер да изпълни полетите по този маршрут. Преди това от действията на "парашутистите" пострада и авиакомпанията "Ямал", която не можа да лети от Екатеринбург до Варна заради липса на съгласуване с "Уралские авиалинии", посочва електронното издание.. До ден днешен продължава и противопоставянето и между "S7" и "ВИМ-авиа", на която "парашутистът" опитва да забрани да лети, се казва в публикацията.

С 9% повече чужди туристи през юни отчете НСИ

С 9.2% повече чуждестранни туристи са посетили България през юни спрямо същия месец на миналата година, сочат последните данни на Националния статистически институт.

Увеличението на пристигналите у нас на почивка чужденци е близо 10 пъти по-голямо от нарастването на броя на всички останали чужди граждани, дошли в страната през месеца (в командировка или по лични причини).

Туристите са 577 хил. души - 60% от всички 970 хил. чужди граждани, посетили България през месеца. Преобладаващата част от тях са от страните от ЕС като най-многобройни са гостите от съседните държави - 106 хил. от Гърция и 90 хил. от Румъния. Германия остава на трето място с 66 хил. почивали у нас.

Сред страните извън Евросъюза най-голям пазар традиционно е Русия, откъдето през юни у нас са дошли 72 хил. туристи. Македония с близо 18 хил. летовници, изпратени у нас, изпреварва Украйна, откъдето са малко под 17 хил. почиващи.

На фона на общия срив с една трета на излизанията на българи извън страната през месеца, основна възможност за това дава командировката, сочат статистическите данни. Едва една пета от пътувалите в чужбина през юни български граждани - около 60 хил. души, са били на екскурзия. Предпочитани дестинации в ЕС отново са съседните Гърция и Румъния - посрещнали съответно 16 хил. и 8 хил. туристи от България. В Турция през юни са летували малко над 13 хил. , а в Сърбия - 12500. Към всички останали дестинации са се насочили под 5 хил. българи.

В медийния гьол – акули и копърка

Сезонът на отпуските е. През август лятото изглежда меланхолично, както би се изразил проф. Георги Фотев. През 2010-а обаче не е. Под външното спокойствие, сериалите и морските включвания на една-две телевизии, кипят мераци, договарят се сделки, пресмятат се пари и влияние, купуват се приятели и се набелязват врагове.

Всеки трябва да си получи заслуженото, а някои и да спечелят. Когато стане въпрос за пари, всички сме от една религия, казва Волтер.

Преди десетина дни във Frognews.bg написахме, че германската медийна групировка ВАЦ е в процес на преговори за продажба на бизнеса си в България. Публикацията ни бе озаглавена „Красимир Гергов купува „Труд” и „24 часа” за 60 млн евро”. Последва моментална реакция, част от която емоционална, друга любопитна и разтревожена, а трета – открито агресивна. Как така сме си позволили нахалството да навлезем в територия, запазена за други. В смисъл къде си пъхаме гагата при големите. Бяхме опровергавани от най-високите места в представителството на германците в България. Ще призная, че очаквахме всичко това, дори знаехме кой как ще реагира. Така и стана. Малкият тест доказа за пореден път, че нещата у нас са повече елементарни, отколкото сложни и мистериозни. Замирисва на кръв и акулите почнаха да обикалят в кръг...

Онзи ден управителят на ВАЦ в Есен, Бодо Хомбах, се изказал изчерпателно по повдигнатата от нас тема. Не заради нас, разбира се. Просто му беше дошло времето, а ние само съобщихме гласно това, което знаеха и други.
“За нас Югоизточна Европа не е пазар на бъдещето. Нямаме намерение да засилваме позициите си там”, заявява Хомбах за в. “Ханделсблат”. “Групировката ВАЦ е решена да се изтегли от Югоизточна Европа, ако се намери добър купувач. Сърбия и Румъния са първите пазари, от които концернът се оттегля. Според Хомбах основната причина за изтеглянето от Балканите е липсата на свободна конкуренция на вестникарския пазар”. Според “Ханделсблат” настъпилият обрат в поведението на ВАЦ се дължи на повсеместната злоупотреба с власт в региона. “Тясната обвързаност на олигарси с политическата власт тровят пазара”, гневи се Хомбах. В някои държави от Югоизточна Европа вече липсвали честни конкуретни условия. Единственото изключение била Хърватия. Ще ми се да припомня на г-н Хомбах, че именно тази обвързаност позволи неговите чиновници в България да се държат на моменти като генерал-губернатори, подпомагани, разбира се, от местни лакеи. Дори насън германските чиновници не са се виждали да обядват и вечерят с президент, премиер, министри, живи олигарси, лидери на партии и прочие елит. Тук това им се случи.

В Сърбия са по-откровени от нас. Икономическият министър Младжан Динкич заявява пред в. “Новости”: “За ВАЦ няма повече място в Сърбия.” Подобна реплика от васално настроените български министри и политици не сме чули за близо 15 години властване на вацовете в нашите земи. За което последните нямат никаква вина.

Ясни са нещата и в Румъния. Пред финализиране е споразумение със семейство Адамеску, което искало да изкупи 50-те процента дялово участие на групировката в “Романия либера”.

Според “Ханделсблат” проблемите в Югоизточна Европа не се изчерпвали с калпава икономика и злоупотреба с власт, пише на своите страници в. „Труд”. Сринали се и рекламните пазари. В почти всички държави процентът на спад във вестникарската реклама бил двуцифрен, за Румъния за м. г. той достигнал 70 на сто срив. На това място също се налага да припомним това-онова на г-н Хомбах. Преди 10-15 години вацовите издания в България имаха пълен монопол на рекламния пазар за вестници и всичко беше окей. Даваха се коктейли и щедри обещания за германски инвестиции. Когато обаче и други играчи поискаха парче от тортата – от ВАЦ се нацупиха. А на г-н Хомбах, подобно на Цезар, сигурно му е през онази работа какво мислят Сенатът и народът на Рим...

Но да оставим ВАЦ да решава стратегическите си ходове на Балканите. След някой и друг месец никой читател няма да помни, че са притежавали на моменти почти цялата вестникарска мощ у нас и са участвали, чрез своите издания в дворцови и политически интриги, макар не всеки път да са знаели това. Имаше един служител тук, д-р Шенк, който преди да бъде отзован в Германия споделил пред български колеги: „В крайна сметка лошата ни кадрова политика в София ще си каже думата”. Винаги идва този момент.

Какво става оттук нататък. Дали наистина медийният и рекламен отличник Красимир Гергов ще е новият собственик на „Труд”, „24 часа”, „168 часа” и останалите от кошницата на ВГБ? Би могло, но не е съвсем сигурно. Говори се, че той би могъл да проведе операцията по придобиване на изданията, но генералният щаб да е другаде. В Румъния това е семейство Адамеску. А тук? Ирена Кръстева и Делян Пеевски? Възможно е, но и това никой не се наема да твърди със сигурност. Нито за Цветан Василев и Корпоративна банка. В Англия Гергов бил споделил това-онова с познати, но с уговорката, че все още е рано за шампанско. Което препраща към една друга версия, която от няколко месеца освежава клюкарските среди в столицата. Става дума, че приятелката на премиера Бойко Борисов – Цветелина Бориславова има интереси към медийния бизнес. Самата тя отрече веднъж, но фактът, че го направи след публикация в „жълтата” преса, повече потвърждава, отколкото опровергава подобна клюка. Освен това е логично. Нейният фаворит, колкото и да е талантлив и подкрепен от външни фактори, все един ден ще се нуждае от медийна пропагандна машина. В България политиците много бързо забравят откъде са тръгнали, след което обществото ги наказва, понякога жестоко. Сега медиите са пристанали на Борисов, но това няма да е вечно. Затова ако Цветелина придобие част от „Труд” и „24 часа” би било полезно за ГЕРБ като цяло и за Борисов в частност. Говори се, че има и съавтор на тази идея от средите на сегашните вацови издания. Както се казва, с вътрешен човек винаги е по-лесно. Но и рисковано, въпреки клетвите за вярност и лоялност. Уилям Блейк ни учи, че нито една птица не се издига прекалено високо със собствените си криле...

Има и трети вариант, който засега е резервен. Ако нещата около преговорите с ВАЦ зациклят, да се прибегне до закупуване на вестниците „Сега” и „Стандарт”. За единия вече било разговаряно на кафе и чаша бяло вино във Виена. Съдбата на газа от Русия и положението на Сашо Дончев пък щяло да определи бъдещето на другия.

В споменатите вече схеми направила опит да се закачи и по-стара медийна групировка с финансови затруднения в момента. Нещата там обаче се усложнявали от някаква пикантна история в стил Мата Хари. Всъщност това би могло да е просто съвременна приказка. В нея се разказва как млада, интелигентна жена преди време имала вземане-даване със службите. Нещо като Анджелина Джоли в „Агент Солт”. Родната красавица била прикрепена към млад бизнесмен с доста странен, но бурен във финансово отношение старт. По класическата схема тя използвала класическите оръжия чар и легло, за да „тегли” от него ценна информация, която описвала в доклади до шефовете си. И така месец след месец. Един ден обаче, вместо поредния доклад, дамата връчила на началника си оставка. Причината била повече от прозаична – влюбила се в „обекта”. После се оженили и заживели заможно и щастливо. Лошата новина в приказката е, че някой би използвал тези доклади, ако интересите на медийното поле се разминат. Братя Грим все в такива дебри пращат въображението на неподготвения читател...

Всеизвестно е, че някой ден интернет ще доубие вестниците, както някога телевизията радиото. По света това ще стане в близко бъдеще, а у нас – в малко по-далечно. Което не означава, че вестниците са си намерили богат безкористен закрилник. Нищо подобно. Дошло е време да бъдат използвани още веднъж за „черна работа” или „мокра поръччка”, както искате я наречете. През 2011 г. са изборите за местна власт и президент. Който спечели, ще управлява и ще разполага с богат ресурс под формата на пари от европрограми и обществени поръчки. Ще може да притиска и управляващите, ако не са самите те.

Да не забравяме и проектът на Георги Първанов. Той ще се случи, въпреки мечтата на обществото да види истинска алтернатива. Около президента все още се навъртат хора с влияние в различни сфери, които ще го подкрепят до последно, защото няма вече къде да отидат. Ако придобият част от въпросните медии, ще могат ако не да диктуват, поне да участват във взимането на решения. Ще свършат добра работа и по привличане на част от червения електорат в нова конспирация с понапудрена соцпропаганда.

Всички акули в медийния гьол знаят, че вестниците освен тираж губят и реклами. Но пък ако си изиграят добре ролята и собствениците им се окажат сред печелившите в политическия лов, една-две блажни поръчки ще компенсират загубите.

Не е тайна, че пари се вадят и за интернет медии. Не много, но с переспектива или поне с надежда за такава. Рано или късно и в България рекламодателите ще осъзнаят, че платежоспособните, хората с възможности и готовите да рискуват с парите си са в интернет. Към нета поеха и телевизиите. Така че процесът може да е бавен, но е необратим.