Екологичен град в пустинята

Абу Даби се опитва да създаде първия екологичен град в света. Достатъчно ли са напреднали технологиите, за да успее?


Богатите на петрол Обединени арабски емирства (ОАЕ) разбират, че нефтът все някога ще свърши и тогава животът в негостоприемната пустиня ще стане много труден. Примерът на емирството Дубай, където няма петрол, демонстрира, че алтернатива има - една страна може да се превърне в туристическа дестинация и да изгради съвременно печелившо технологично производство.

Абу Даби отива по-далеч в амбициите си. Емирството да се превърне в нещо като силиконовата/силициевата долина за зелени технологии, така че да осигури икономическия си просперитет в следпетролната епоха. В основата на идеята е проектът MASDAR с бюджет от 15 млрд. долара. Четири милиарда ще бъдат инвестирани в построяването на екологичен град с нулеви въглеродни емисии и пълно рециклиране на отпадъците.

Партньори на проекта на MASDAR са например MIT, General Electric, както и множество други компании и университети. Общият бюджет на града ще бъде около 22 млрд. долара, а над 500 компании планират да разположат в него свои зелени производства и/или изследователски центрове.

Основните технологични идеи, на които се базира проектът:

Сгради:
Разположението на сградите и околните пространства ще бъде такова, че те да си пазят сянка взаимно и да увеличават въздушната циркулация, така че адската пустинна жега да бъде в някаква степен потисната. Близкото разположение на постройките ще гарантира и известно нощно осветление на улиците. В стените ще бъдат вграждани слънчеви панели, а покритието на останалите части на сградите ще бъде от специален материал, който е комбинация от пластмаса, подобна на тефлон, и меднo фолио, предпазващ от пясък и отразяващ слънчевата радиация.

Охлаждането на целия град вместо с климатици ще се извършва с технология, която се захранва от околната топлина (позната от пропановите хладилници). Вътре в сградите ще има особена система на въздушна циркулация и подмяна на топлия и влажен въздух с пресен, изстуден и изсушен (влажният въздух при висока околна температура повишава и увеличава субективното усещане на човека за жега. Така ако термометърът показва 36 градуса по Целзий при 75% влажност на въздуха, ние ще се чувстваме, сякаш температурата е 56 градуса по Целзий).

Осветлението през деня ще пести ток чрез специален дизайн на сградите, така че много слънчева светлина да навлиза в помещенията.

Вода/WC:
За производство на топла вода ще се ползва предимно яркото пустинно слънце. Все пак през лятото температурата в района достига 46 градуса Целзий. Проблемът в пустинята е самата сладка вода. В Абу Даби тя се добива чрез обезсоляване на океанска. Това е обаче много скъп и енергоемък процес. Зеленият град планира да редуцира своята консумация на вода с впечатляващите 75% в сравнение със столицата на ОАЕ чрез локално пречистване на използваните ресурси, специални битови кранове с нисък дебит и дори чрез специални "сухи" писоари. Допълнително градът ще притежава голяма пречиствателна станция, където ще се рециклират отпадните води от тоалетните и кухните.

Отпадъци:
Всичкият боклук на града ще се изхвърля директно от сградите в специална подземна мрежа от канали, където движението му ще се осъществява чрез вакуум. Абсолютно всички продукти, подходящи за рециклиране, ще се преработват, а останалата биомаса ще бъде използвана за генериране на енергия. Горенето вероятно ще бъде най-големият източник на въглеродни емисии на града, но ще произвежда от така необходимия нощен ток.

Слънчеви колектори:
Цялата енергия, необходима за функционирането на града и производствата му, ще се добива с помощта на 10 мегаватова мрежа от слънчеви панели. През деня екологичното селище ще изнася ток за Абу Даби, а през нощта (когато няма слънце) ще внася електричество пак от там. Допълнително енергия за отопление ще се добива от земните недра (т.нар. geothermal power).

Трaнспорт:
В зеления град няма да има лични автомобили, а само електрически обществен транспорт. Той ще е изграден от малки 4-местни електромобили, които ще работят подобно на таксита, но ще са напълно автоматизирани. За връзка с Абу Даби и летището ще има влакче. Двигатели с вътрешно горене, базирани на петролни продукти, няма да се допускат в рамките на селището. Вероятно всички външни доставки ще се правят чрез електрическия влак, а вътре в града - чрез електро- микробуси и камиони.