Корабите призраци са големи стари машини, които обикалят морета и океани, докато собствениците им намерят кой да ги "погребе". Обикновено това става в Индия и Бангладеш, а разфасоването е по технология, която наистина може да се нарече мръсна работа заради отделяните вредни химични съединения.
Новият краен адрес на тези кораби призраци обаче скоро може да е във Варна. Причината е, че военното министерство обмисля възможността да реже кораби в един от заводите си - "КРЗ Флотски арсенал". За това са подготвени два проекта за договори с британската корабна корпорация Nemo Group. В начинанието нямаше да има нищо нередно и тревожно, ако още на етап идея управляващите обяснят и докажат на гражданите на Варна, а и на всички потенциални туристи по морето, че унищожаването на подводници и бойни кораби дълголетници ще е безопасно за здравето им. Вместо това военното министерство предпочита да не говори по темата.
Къде се разглобяват кораби?
Многотонажните военни и пътнически кораби се унищожават в Индия и Бангладеш. По данни на френската Морска дирекция в ЕС функционират пет депа за рециклиране на плавателни съдове - в Белгия, Холандия, Литва и Дания. Те обаче имат капацитет предимно за малки риболовни, търговски и морски съдове и са изградени в близост до предприятия за рециклиране на металните компоненти на корабите. Почти всички депа в ЕС обработват единствено кораби, плавали под флага на собствената им страна. Единствено литовското дружество е рязало руски военни кораби, но в изключително стриктни условия за безопасност на работниците и околната среда. Азбестът, останал след рециклирането в Литва, се изнася за преработка в азиатски страни. В доклад на френската дирекция от 2007 г. са описани и потенциални депа за рециклиране на кораби в Европа, но нито едно от тях не е в България. Пристанищните докове, препоръчани от френското правителство за такава дейност, се намират предимно в страни с високи екологични стандарти - Великобритания, Норвегия и Холандия. Въпреки капацитета им те също са пригодни предимно за по-малки съдове, сочи френският доклад.
Потъналата продажба
Има и втори проблем около варненското дружество - дузина разочаровани инвеститори, които искаха да купят завода. На 29 септември кандидатите трябваше да подават оферти за покупка на военно-ремонтното предприятие от структурата "Терем" - "КРЗ Флотски арсенал". Един работен ден преди крайния срок за оферти конкурсът беше прекратен. Така, вместо да получи поне 52 млн. лв. (колкото е била оценката на 66% от капитала на завода), военното министерство обмисля да продължи сътрудничеството само с един от потенциалните кандидати - Nemo Group. Без състезание и без обяснения.
Изпълнителният директор на "Терем" инж. Живко Петров обяви пред "Капитал", че холдингът има право да прекрати конкурса, защото това се е наложило "в последния момент от икономическа и стратегическа гледна точка. Ситуацията не е такава, каквато беше в началото на процедурата". По същото време стана ясно какво е "наложило ситуацията".
Военно министерство е подготвило два договора с британската корабна корпорация Nemo Group - единият е за пилотен проект за нарязване на два бракувани кораба на българския военноморски флот под наблюдението на Европейската комисия и природозащитни организации, а вторият е 15-годишен договор за съвместна дейност с КРЗ по рязане на кораби. Това потвърдиха три независими един от друг източници на "Капитал", пожелали анонимност.
Nemo Group се представлява в България от адвокат Тодор Батков. Той каза, че не е упълномощен от клиента си да коментира.
Източник от Министерския съвет, пожелал анонимност, коментира, че продажбата на част от КРЗ е била спряна по заповед на военния министър Цонев (НДСВ) и идеята му е договорите с британската компания да бъдат подписани от "Терем", на който той е принципал. Министърът съгласувал идеята с премиера Сергей Станишев, който бил против във Варна да се режат, а да не се произвеждат кораби, допълни източникът. Самият Станишев водеше преговори с френския президент Никола Саркози за покупка на френски бойни кораби за армията, като идеята беше част от тях да се строят във Варна. Френският концерн DCNS, който би могъл да ги произведе,пък беше сред кандидатите точно за този завод на "Терем".
От "КРЗ Флотски арсенал" казаха, че не само знаят за преговорите с Nemo Group, но от месеци се работи по два варианта - продажба или смесено дружество с NemoGroup. В самия завод са против да режат кораби, но са под постоянен натиск от военното министерство и предпочитат да мълчат. Включително и за имената си.
Опасни отпадъци
Преди да се пристъпи към нарязване, корабът се измива, за да се изчисти от всякаква мръсотия, включително масла, машинен прах, остатъчно гориво, химикали и т.н.Това замърсява околната среда. Разчленяването на кораб е много опасно за извършващия това персонал. Работниците често страдат от белодробни проблеми, случват се всякакви инциденти и дори експлозии. При рязането се отделят няколко отровни вещества - олово и оловни съединения, азбест, полихлорирани бифенили (PCB) и др. Оловото е токсичен елемент, който се натрупва в костите на работниците и в резултат те стават трошливи. Полихлорираните бифенили са силно токсични и канцерогенни. Те вече са забранени за употреба, но в старите кораби са били ползвани като охладителна течност. Попаднали в околната средане се разграждат и нанасят сериозни екологични вреди, заплашвайки населението. Регистрирани са случаи на масово измиране на морски птици около PCB разливи. Азбестът се ползва в корабите заради устойчивостта си на огън и топлина. Вдишването му е опасно за работниците. Системното излагане на азбестов прах води до нелечими белодробни болести, включително рак.
Планът Nemo
На сайта на корпорацията http://www.nemogroup.eu/ е отбелязано, че тя има дълъг опит в обезопасяването на вредни отпадъци и че разглобява кораби в Африка, Източна Европа, Западна Европа и Латинска Америка, но не се казва точно на кои пристанища и в кои държави. Групата твърди, че разполага с модерна техника, която отговаря на всички екоизисквания. Nemo Group отбелязват, че техни клиенти са правителства и големи компании. На страницата компанията е обявила, че има представителства в две страни - Великобритания и Швеция, и се казва, че скоро ще има и в България, Франция, Китай и САЩ. До редакционното приключване на броя обаче на посочения там телефонен номер се включваше факс, а отговор на изпратените по електронна поща въпроси не беше получен. Дотогава подробности около проекта разясни само един консултант, близък до представителите на Nemo Group, който пожела името му да не се цитира. По думите му "КРЗ Флотски арсенал" до голяма степен касае националната сигурност и затова нещата са били толкова секретни. "Процедурата за продажба бе отменена по предложение и с решение на Министерския съвет по съображения за национална сигурност предвид ситуацията в региона. България може да бъде единствената държава, която да реже кораби на НАТО, а всяка държава на брега на Черно море има такива стари плавателни съдове", каза той пред "Капитал". По думите му NemoGroup от няколко годиниусвоява технологии за безопасно разрязване на кораби със свои фирми по крайбрежието на Франция и Англия.
"Работата в България ще стартира с пилотен проект, при който ще бъдат нарязани два "пенсионирани" български военни кораба. "Грийнпийс" са в течение на технологията и възнамеряват да посетят България", твърди източникът. Ако експериментът е успешен, в което от Nemo Group не се съмнявали, страната ще започне да приема за скрап кораби от военните флоти на всички държави в ЕС, а също и от Русия и Украйна. Потенциалът на това производство бил голям, тъй като всяка страна - членка на НАТО, в ЕС имала по 30-40 бойни кораба за разрязване, а в Турция предстояла подмяна на целия танкерен флот. "Идеята за това възникна и първите проучвания бяха направени, когато приватизационната процедура беше вече факт. Рязането на кораби не може да бъде съвместено с друг предмет на дейност и затова процедурата беше прекратена", отбелязва източникът. По думите му дейността е изключително печеливша, а България разполага с евтина работна ръка и подходящо място - в "КРЗ Флотски арсенал".
Според други източници проектодоговорът с английския концерн не включва плащане на наем, а се предвижда КРЗ да получава процент от реализираната печалба.Изпълнителният директор на "Терем" инж. Живко Петров обаче твърди, че конкурсът е спрян, за да се анализира цялата обстановка и нуждата на военноморските сили. "Няма официално предложение за рязане на кораби във Варна. Не съм чул за подобно нещо", допълни той.
На екологичен рейд
Nemo Group имат да решават три екологични проблема - с гориво-смазочни материали, азбест и олово, които се съдържат в корабите, твърди анонимният консултант на британската компания. В България ще се преработват единствено гориво-смазочните материали, а останалите опасни отпадъци ще се изнасят на територията на ЕС, тъй като България няма лицензирани хранилища. Металът от корабите ще се предава за скрап и ще формира основната печалба на ремонтния завод.
По думите на консултанта "КРЗ Флотски арсенал" има оценка за въздействието върху околната среда и няма да се налага да се прави такава. Според участници в конкурсите за продажба за други предприятия от "Терем" обаче тези заводи са във специален военен режим и в тях никога не е правена нито екооценка, нито оценка на условията на труд.
Тъй като проектът на Nemo Group все още не е публично обявен, официалните реакции за него са малко. От пресслужбата на кмета на Варна Кирил Йорданов казаха, че засега се въздържат от коментар и чакат идеята за рязане на кораби в залива да добие по-ясни очертания.
Андриан Евтимов, председател на управителния съвет на Българска морска камара, която обединява фирмите от морската индустрия, отбеляза, че подобна идея във вътрешен водоем като Варненското езеро може да се нарече кошмарна. "При обработката на корабите има много елементи, които замърсяват, най-вече азбест. Освен това в момента ние нямаме ресурс да обработваме пълноценно отпадните води само от корабите, които посещават пристанищата. Въпросът е къде ще се съберат остатъчните води при такова производство", казва той. По думите му ЕС в момента има проблем къде да изнесе рязането на големи кораби, но е абсурдно това да става в България, още повече че пристанището физически не може да ги приеме.
"Рязането на кораби не е само рязане на ламарина, там има обработка на масла, извозване на отпадъци, които са опасни за здравето на всички", казва Златко Бакалов, председател на надзорния съвет на "Булярд корабостроителна индустрия" и член на управителния съвет на КРЗ "Одесос"
Представителите на туристическите агенции също са разтревожени. Венцислав Танчев от немския туроператор "Алтурс", който годишно записва за почивка в България над 100 хил. германски туристи, смята, че идеята за рязане на стари кораби е много тревожен сигнал за туризма, който е изключително чувствителен на тема екология. "Ние и в момента имаме проблеми със замърсяването на Черно море. Това може да срине реномето на България като туристическа дестинация, защото ние реално продаваме пясък и море и само турист мазохист може да пътува към екологично обременена дестинация", казва Танчев.
"Срещу тези проекти трябва да има масирана атака, те са по-скандални от газопроводите и нефтопроводите, които могат да отровят Черно море. Военните заводи не подлежат на стандартен контрол и ако всичко около тези намерения не е публично ясно, това ще е поредното доказателство, че това правителство е вредно и опасно за България", коментира бившият министър на екологията Евдокия Манева, която сега е депутат от ДСБ.
Отрязаните кандидати за завода
Планове за бизнес във варненския кораборемонтен завод имаха общо 13 кандидата, но военното министерство реши да не иска оферти от тях. Сред потенциалните купувачи бяха френският оръжеен концерн DSNC в консорциум "Индустриален холдинг България"; "Фортера" на Фуат Гювен; един от основните клиенти на КРЗ - "Василев морски транспорт"; "Адванс пропъртис" на собствениците на "Биовет"; "Електрон прогрес" на Георги Крумов, "Инкомс телеком"; ВАМО; кораборемонтният завод "МТГ Делфин"; латвийска корабостроителница, британско дружество и Nemo Group.
Като цяло кандидат-купувачите бяха възмутени от прекратяването на процедурата в последния момент, но никой от тях не беше уведомен защо е станало това. Представител на един от тях, пожелал анонимност, коментира, че в конкурсната документация е посочено, че основание за това може да бъде форсмажорно обстоятелство и се питаше дали България е във война. По думите на друг този начин на работа е в разрез с добрата търговска практика и дава лош сигнал за инвестиционния климат въобще. По изчисления на финансов консултант по сделките всеки от кандидатите е похарчил минимум 200 хил. лв. за юридически и финансови консултации, подготовка на документацията и бизнес планове за развитието на КРЗ "Флотски арсенал".
Собственикът на "Биовет" Кирил Домусчиев, който кандидатства чрез своето дружество "Адванс пропъртис", обаче е на мнение, че след като процедурата се отлага във времето и не се прекратява безсрочно, може да се даде възможност на "Терем" и военното министерство да подобрят условията си.
"Няма обяснение защо беше прекратен конкурсът, още повече че за "КРЗ Флотски арсенал" имаше много голям интерес. Мислим, че трябва да има някакъв коментар по въпроса от страна на "Терем", казва Данета Желева, изпълнителен директор на "Индустриален холдинг България".
Адвокат Валери Борисов, който представлява "Фортера", отбелязва, че така държавата пропуска много ползи - те са планирали четири пъти по-голямо натоварване на мощностите на КРЗ. Той обаче не коментира хода на процедурата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар